Емблема на фронтона на централната сграда на БАН
За емблемата на фронтона на главния вход на централната сграда на Българска академия на науките в Научния архив на академията се пази богата документация: преписка по нейното изработване и протоколи на строителната комисия за периода 1926-1927 г.
През 1926 г. в академията се назначава строителна комисия по построяването на новата част на сградата, нейното обзавеждане и поставяне на подходяща емблема на фронтона на входа. Председател на комисията е акад. Сава Дацов, секретар Георги Колушки и членове - секретарят на академията Ив. П. Плачков и архитект Я. Урумов. Комисията води точни и пълни протоколи за строителните работи по дни и часове.
В заседанията си от 29 юни до 29 октомври 1927 г. Управителният съвет на БАН разисква възможностите и вариантите за емблема, която да се постави над главния вход на новата постройка на академията. Предвидено е тя да бъде изработена от бял врачански мрамор и да се постави в триъгълното поле на средната част от постройката с приблизителни размери 2,30/3,00 m. С цел да се получи по-добро решение академията решава да се поканят 3-4 скулптори, които да изработят по една предварителна скица модел за емблема. В конкурса за нейното изработване са поканени скулпторите И. Лазаров, П. Киселинчев и К. Шиваров. Наетото от академията за постройката на новата сграда архитектурно бюро Юрданов и С. Овчаров препоръчва емблемата да отговаря на стила на постройката и да съдържа елементи, които да подчертават и да изразяват предназначението ѝ за академична сграда.
На 16 декември 1927 г. строителната комисия се събира в новата сграда на академията в присъствието на художника К. Шиваров, изработил емблемата, и вписва в протокола си, че „по идея и по техническо изпълнение тая работа е отлично извършена и затова я приема окончателно“. (На снимката: художникът скулптор К. Шиваров до своето произведение.)
Сградата на Българската академия на науките е израз на архитектурната традиция и модернизъм, характерни за началото на ХХ в. С умерената си и издържана декоративна украса на фасадата, трите кръгли прозорчета на каменния портал, с колоните и тежките врати от славонски дъб с грисхамерови брави, с емблемата и нейното пластично художествено въздействие тя подчертава идеята за почит към науката.
Цветана Величкова - Научен архив на БАН
/Информационен бюлетин на БАН, брой 7(90), юли 2005 г., стр. 15,16/
В Протокол No 108 от заседанието на 29 октомврий 1927 г. на Ръководството на Академията е записано:
„В присъствието и на художника скулптора г-н Шиваров, Комисията намери, че изработената емблема в окончателна форма има следния вид: Между околовръстна елипсовидна орнаментика в ренесансов стил е поставен българският символ на просветата, установен още от основателите на Книжовното дружество в Браила - отворена книга, легнала върху лаврови листя. От дясната страна в естествен ръст седи момък, а от лявата - девица - надеждите на България, подпирайки с лактите си щита с отворената книга. Момъкът държи в дясната си ръка археологичния белег амфора, а в лявата - маслинено клонче. Девицата в лявата си ръка държи сгънат папирус - емблема на историята. Една фотографическа снимка от тая емблема ще се съхранява и в архивата на Академията.
Комисията, по предложението на Архитект ръководителя Юрданова, прегледа образците за фасадната боя и одобри тая с възжълт цвят.“
Повече за емблемата на Българска академия на науките ще намерите в Информационния бюлетин на БАН, брой 7(90), юли 2005 г., стр. 15,16.
/Информационен бюлетин на БАН, брой 5-6(147-148), май-юни 2010 г./
Снимка 7.09.2016 г.
Снимка 6.10.2021 г., след ремонта на сградата
Снимка 20.10.2021 г., цялостен изглед
